ИЗКИКÒТВАМ СЕ, -аш се, несв.; изкикòтя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Избухвам изведнъж в смях, обикн. високо, шумно, неприлично; изкисквам се. – Ех, какъв свят порасна – да няма срам пред никого. Михаил изгледва ги, изкикотва се и завива към пътя. П. Тодоров, Събр. пр II, 416. – Е-е-е, синко, ти не си турчин, та да са жениш десет пъти! Нима си петел, бре? – казал дядо Либен и изкикотил са. Л. Каравелов, Съч. II, 69. Да имам един гръмовен глас, та да изрека това и да се изсмея, да се изкикотя над всички тия глупци. Ал. Константинов, Съч., 300. Жените се изкикотиха на тая му несполука, той се извърна да ги види още еднаж, а и те се бяха извърнали със засмени лица. Д. Талев, С, 136. Мурад гледал нейде по тавана и по едно време се изкикотил: – А бе я кажи нещо джюмбюшлия. Хр. Бръзицов, НЦ, 204.